От 1 януари 2030 г. всички новопостроени жилищни, бизнес и търговски имоти в рамките на Европейския съюз ще трябва да имат нулеви емисии. За сградите, принадлежащи до или управлявани от публични органи на национално, регионално или местно ниво, това изискване ще бъде задължително от 1 януари 2028 г. Това е предвидено в актуализираната Директива за енергийните характеристики на сградите, която беше одобрена от Европейския парламент наскоро.
Една постройка с нулеви емисии е обект с изключително високи енергийни показатели, който има нужда от минимално до никакво количество енергия, не произвежда на място въглеродни емисии от фосилни горива и осигурява нулеви или изключително ниски експлоатационни емисии на парникови газове.
Ако плановете за строителство на лични имоти са били подадени до 1-ви януари 2030 г., а тези за сгради в полза на държавни институции – до 1-ви януари 2028 г., националните правителства могат да определят да не приложат нововъведените регулации.
Новите регулации ще заместят предишната директива 2010/31/ЕС, която претърпя значителни промени през годините. Държавите-членки на ЕС имат двугодишен срок да интегрират новата директива в своите закони, подзаконови актове и административни наредби. Сградният сектор отговаря за 40% от общото потребление на енергия в Европейския съюз и за 36% от емисиите на парникови газове, свързани с енергията. Приблизително 75% от сградите в ЕС остават енергийно неефективни.
Новите разпоредби, които се въвеждат, имат за цел да следват и да постигнат целите, определени в Парижкото споразумение – един глобален договор, който се стреми към ограничаване на увеличението на средната глобална температура, за да предотврати опустошителните последствия от климатичните промени.
Тези нови разпоредби също така следват принципите на „Европейския зелен пакт“ – амбициозен план на Европейския съюз за преход към устойчива икономика, която стреми към намаляване на нетните емисии на парникови газове до нула до 2050 година. Това включва постигането на климатична неутралност и подобряване на енергийната ефективност на сградите в Европейския съюз.
Важно е да се отбележи, че преди влизането в сила на тези нови изисквания, държавите членки на Европейския съюз са длъжни да гарантират, че всички новопостроени сгради имат близко до нулево потребление на енергия и отговарят на минималните изисквания за енергийни характеристики. Всеки от членовете на ЕС трябва да определи тези минимални изисквания, които се прилагат както за самите сгради, така и за компонентите, от които те са изградени.
В допълнение, съществуващите сгради в Европейския съюз трябва да бъдат преобразувани, така че да станат сгради с нулеви емисии до 2050 година. Това означава, че те ще трябва да бъдат реконструирани или обновени, за да станат енергийно ефективни и да не произвеждат емисии на парникови газове. Инициативата е част от борбата на ЕС срещу климатичните промени и стремежа за по-зелена и устойчива бъдеща среда.
Една от ключовите промени е, че в бъдеще всички новопостроени сгради в Европейския съюз ще бъдат проектирани с максимално използване на потенциала за създаване на слънчева енергия, както и да предоставят възможност за последващо инсталиране на слънчеви системи по един разходо-ефективен начин. Целта на това е да се намали зависимостта от фосилни горива и да се стимулира използването на енергия от възобновяеми източници.
Ако е технически подходящо и икономически и функционално осъществимо, държавите членки следва да гарантират разполагането на подходящи инсталации за слънчева енергия във всички нови жилищни сгради до 31 декември 2029 г.
Становището на Европейския парламент посочва разнообразни методи за задоволяване на енергийните потребности на сградите с нулеви емисии: локално или наблизо генерирана енергия от възобновяеми източници, включително слънчева топлинна енергия, геотермална енергия, слънчева фотоволтаична система, термопомпи, водна енергия и биомаса. Също така, се включва възобновяема енергия, доставяна от общности за възобновяема енергия, ефективни системи за централно отопление и охлаждане, както и енергия от други източници без въглеродни емисии. Енергията, получена чрез изгаряне на възобновяеми горива, се приема за локално произведена енергия от възобновяеми източници, когато процесът на изгаряне се осъществява на място.
Може би нововъведените правила няма да се приемат за сградите, които са собственост на въоръжените сили или са предназначени за нуждите на националната отбрана, както и за религиозни места за поклонение и други светилища. Те също така може да не се отнасят за индустриални съоръжения, работилници и селскостопански постройки със съвсем нисък енергиен разход, за постройки с архитектурна или историческа значимост, както и за вили в провинцията, които се ползват по-рядко от 4 месеца годишно.